След края на Първа световна война, северната част от сирийска провинция на бившата Османска Империя става мандат на Франция. Франция отделя и обособява региона наЛиван през 1920г. и му дава независимост през 1943г. Продължителна гражданска война (1975-1990г.) опустошава страната, но Ливан показва значителен напредък оттогава досега в изграждането на своите политически институции. В следствие на споразумението от Таиф – ливанците полагат основите на по-обективна политическа система, особено давайки на мюсюлманите по-голям глас в политическия процес при институционализарането на сектантски секции в правителството. От края на войната Ливан провежда няколко успешни избори. По-голямата част от войските са разпуснати, с изключение на Хизбала, определена от държавния департамент на САЩ и палестинските военни групировки като международна терористична организация. По време на ливанската гражданска война Арабската Лига узаконява чрез споразумението от Таиф разполагането на сирийски войски, наброяващи около 16,000 души и базирани основно на изток от Бейрут и долината Бекаа. Изтеглянето на Израел от  южен Ливан през май 2000г. и приемането през септември 2004г. на резолюция 1559 на ООН, призоваваща Сирия да се изтегли от Ливан и да прекрати своята намеса в ливанските дела, насърчава някои ливански групи да настояват Сирия също да оттегли войските си. Убийството на бившия министър-председател Рафик Харири и на 22-ма души през февруари 2005г. довежда до масови демонстрации в Бейрут срещу сирийското присъствие („Кедеровата Революция) и Сирия изтегля остатъка от военните си сили през април 2005г. През май-юни 2005 г. Ливан провежда първите си електорални избори за законодателна власт от края на гражданската война, които са свободни от външна намеса, като мнозинството е спечелено от партията на Саад Харири, син на убития министър-председател. През юли 2006г. Хизбула отвлича двама израелски войници, което довежда до 34-дневен конфликт с Израел, в който приблизително 1200 ливански граждани са убити. Резолюция 1701 на ООН слага край на войната през 2006г. и Ливанските Военни Сили (LAF) са разгърнати из страната за първи път от деситилетия насам, натоварени с опазването на границите от контрабанда на оръжия и поддържане на зона, свободна от оръжия в Южен Ливан чрез помощта на Временните Сили на ООН в Ливан (UNIFIL). Ливанските военни сили водят битка със сунитската екстремистка група Фатах-ал-Ислам в палестинския бежански лагер Нахр ал-Барид, печелейки решителна победа, но унищожават лагера  и разселват 30000 палестински жители. Ливанските политици не успяват да достигнат споразумение за приемник на Емил Лахуд през ноември 2007г., когато той напуска президентския пост и се създава политически вакуум до избирането на Военно-командващия Мишел Сулейман през май 2008 г. и сформирането на ново правителство през юли 2008г.